Проф. Минко Балкански:“Започвам поход за алтруизъм и музика в образованието“

На 20 август 2020 се състоя среща на младите таланти и родителите им със световно известния учен и дарител в областта на образованието проф. Минко Балкански. Присъстваха още възпитаници на Академията за компютърни и природо-математически науки и на Регионалния център по извънкласно образование към Фондация „Миню Балкански“.

Събитието уважи зам.кметът по образование, здравеопазване и социални дейности при Община Стара Загора Иванка Сотирова.

Срещата ръководи директорът на гимназията Майя Найденова.

Считаме, че онова, което сподели проф. Балкански с младите хора е от изключителна важност, не само за тях, но и за всички в системата на образованието. Затова Ви предлагаме документален запис на изложението на проф. Балкански с малки съкращения:

„Много се радвам да бъда тук днес, точно днес. И не зная как да си обясня някои съвпадения. Откривате училище за компютърни науки и математически анализи и моят внук в днешния ден встъпва като професор в Колумбийския университет в Ню Йорк на същата катедра. Чудесно съвпадение!

Срещата е подходяща, за да Ви поздравя, да Ви насърча, да Ви кажа, че с упоритост, постоянство и с много труд можете да постигнете всичко. Няма никакво препятствие, което не може да се преодолее от млад човек, който има желание да напредва.

Понякога пътят не е прав, понякога е на зиг-заг, но ако си знаем целта, трябва да бъдем сигурни, че ще я постигнем.

Днес моето пожелание е всички да бъдем с внимание към другите. Това е много важно! Пожелавам Ви да бъдете трудолюбиви, да успявате в науката, но да не забравяте, че алтруизмът е нещо много важно в живота. Всеки от нас е зароден в алтруизъм и затова всеки от нас трябва да го изрази, да се интересува от близкия, да го обича и да мисли какво добро може да му направи. Когато Вие дарите нещо- кой е щастливият? Вие! Този, който дарява е щастливецът. Бъдете дарители! Бъдете внимателни! Интересувайте се от всеки човек с любов и грижовност!

Какво друго да Ви пожелая освен успех. Успехът ще дойде, но важно е да бъде придружен от любов към другите! Това е много важно в живота. Постоянно казвам, че човек е роден да бъде щастлив. Но кога е щастлив- когато е доброволец, когато дарява! Бъдете трудолюбиви дарители!

Питате ме за извървения от мене път от малкото старозагорско село Оряховица до Париж и голямата наука.

Първите трудности трябваше да преодолея още в училище. В началното училище бях немирен, но ми прощаваха, защото бях добър ученик. В часовете в гимназията се отегчавах и исках да вземам два класа наведнъж. Учителите ми казаха, че това е невъзможно. Помолих баща ми да ги убеди, но той отсече, че това е моя работа .

Беше по време на войната, когато Министерството на образованието беше преместено в Панагюрище.

Взех си торбичката и тръгнах сам. Забележително е в България, че във всяко село или град, първият човек, когото попиташ къде мога да спя, отговорът винаги беше:“Ела у нас!“ Навсякъде съм минал така – без никакви средства в джоба.

Намерих министъра и го убедих . Той написа телеграма до училището да ми позволят да взема двете години за една. Изпитът вървеше добре, защото по всеки предмет присъстваха всички учители да видят зная ли или не. Единствено на изпита по химия получих четворка, защото веднъж направих забележка на учителя, че е допуснал греша…От тогава ми беше вдигнал мерника, но колкото и да се опитваше, не можа да ме скъса.

Много ми помогна това, че завърших средното си образование рано-рано и навсякъде бях най-малък.

Времето беше след Втората световна война. Студентите бяха с 10 години по-големи от мене и ме наричаха хлапето.

Всички трудности, които съм преживял за мене са били интересни моменти, защото търсиш начин по-лесно да ги преодолееш. И когато хората виждат, че си устремен към някаква висока цел, винаги ти помагат.

Бях на 14 години студент по химия, но друга ми беше целта – да замина да уча във Франция. По това време съществуваше така наречената „желязна завеса“. Не можеше пиле да прехвръкне през нея, камо ли човек да напусне страната си. Бях споделил желанието си с братовчед ми Георги да уча в най-добрия френски университет Еколь нормаль в Париж. И посреднощ той ми носи паспорт, с който заминах веднага за Франция с 11 долара капитал в джоба си. Съвсем малък бях излязъл от семейството си, за да се уча. Това не значи, че родителите ми не са се грижили за мене. Напротив, това е най-голямата грижа -да ми позволят да се развивам. Баща ми беше обикновен човек, но обичаше да говори с видни хора. Говореше често с доктора на нашето село, който му казал, че трябва да ме въведат в музиката. Като разбраха, че не ме бива за певец, решиха да ме правят цигулар. Заведе ме баща ми във фабрика „Кремона“ в Казанлък- мерихме голяма, малка, накрая избрахме цигулка, която ставаше точно за мене. Започнах да вземам уроци по цигулка. А преди три години, когато бях на 90, започнах да вземам редовно уроци по пиано.

Музиката е важно нещо. Алтруизмът -още по-важно!

Алтруизмът е най-доброто качество, вложено у всеки човек. Любовта към другия, интересът към другия, как да направим и другият да бъде щастлив.

Има една обемиста книга по алтруизъм от Матио Рикар, който е будист. Той показва, че алтруизъм има навсякъде, не само у хората, но и при животните. Не мога да кажа, че съм негов последовател, но съм изчел всичките му книги. Има и други, много интересни книги, посветени на алтруизма.

Тази година към тръгнал на поход за защита на алтруизма. Всички сме алтруисти, но трябва да го проявим. Любомир Любенов е алтруист, защото отдава целият си живот на въвеждането на децата в света на математиката. Аз му казвам, че трябва леко да забави. Духът му е напред, но трябва да се грижи и за здравето си.

Аз съм се заел да направя едно резюме от 20 страници за алтруизъм и да го дам на всички наши преподаватели в летните училища при фондация „Миню Балкански“. Задължавам ги да имат най-малко по един час дневно за алтруизъм и един час – музика. Останалото време е за тяхната наука. Децата трябва не само да се учат, но и да се обогатяват всестранно, да се обогатяват едновременно в тяхното сърце и в техния мозък.

Книгите на Матио Рикар са на масата ми от десетки години, но сега по време на пандемията от COVID-19, стават още по-актуални. Хората по света се самоизолираха. За да излязат от това положение първата им стъпка е да се срещнат с другите. От тук идва голямото ми предизвикателство за пропаганда за алтруизъм.

По комунистическо време, България беше затворила границите си за мене. Нямах българско гражданство. Когато се смени режимът, през 1992 г. бях официално поканен да дойда в България, за да получа титлата Доктор хонорис кауза на Софийски университет. Излъгах се, дойдох и от тогава съм тук.

Първото нещо, което направихме е да доставим компютри на училищата. Стара Загора имаше специални превелегии, но оборудвахме още 130 гимназии в България, при спазване на важни условия, приети от кметовете и директорите на училищата: Компютрите, които ще бъдат сложени в гимназията са морална отговорност. Първо учителите, които ще преподават ще минат 6-месечни курсове при нас във фондацията в село Оряховица. Създадохме специално обучение по информатика. Освен това, осигурихме специалист, който да се грижи за изправността на компютрите. Другото условие беше, да има пазач, и вечер след часовете, гражданите можеха да имат свободен достъп до компютрите и да се учат да работят с тях.

След това, през годините село Оряховица се превърна в Научен център за ученици и учители, в които преподават най-добрите специалисти в света. За изминалите години в различните школи преминават годишно над 600 ученици. Целта е да вдъхновим децата за повече жажда за наука. Много важно е, че Любомир Любенов създаде Регионален център за извънкласно образование. Вземаме децата в събота сутринта и ги връщаме на родителите им в неделя вечерта. Тук преподават великолепни специалисти, които са мечта за всички.

Когато замислихме да го направим поканих всички видни 11 български математици да споделим намеренията си. Всички с готовност заявиха, че ще помагат. Така че, Вие други ученици, ще имате възможност да се срещнете и да се учите от най- големите български математици.

Има нещо необикновено. Хора, които се срещат с мене, веднага предлагат услугите си. Вчера, с бившия кмет на Стара Загора проф. Цанко Яблански ме посети доц. Васил Хаджиилиев, който заяви желание да направи лятно училище по химия. И всички преподаватели са доброволци, работят безплатно, за идеята.

От 1992 г. организираме конкурс по физика и математика. Нашите лауреати, ако пожелаят да следват във Франция, са напълно на наша административна и финансова грижа. Тази година конкурсът спечелиха три забележителни момчета – двама по физика и един по математика. Чакам ги да кажат:“Искам да следвам във Франция!“ Всяко френско семейство желае детето му да влезе в Еколь нормаль супериор. Когато завърши успешно, от този ден вече е държавен чиновник и има редовна заплата до пенсия.

Преди нашата дейност не е имало нито един български студент в Еколь нормаль. Днес 9 млади българи са завършили това елитно висше учебно заведение. Това трябва да се запише в историята на България. Също и в Еколь политекник, където са завършили 8 млади българи. Възпитаниците му са винаги на много високи позиции. Един пример: Бях забравил да осигуря стипендията на Светослав Чакъров. Обадих се на директора на Сен Гобен – най- големият производител на стъкла в света, който прие да осигури една стипендия. След това той отиде там като стажант. Днес Светослав Чакъров е директор на всички фабрики в света за производство на стъкло, които са вън от Франция. Ето как едно дете като Вас, с труд и постоянство просперира.

Искам да кажа нещо за учителите. Докато беше във Франция, учителите на моя син, винаги го укоряваха. Веднъж, една забележка много ме разстрои: Какво ще каже баща ти, че не можеш да решиш тази задача..!

Когато започна да учи в Америка, синът ми каза:“Изглежда, че съм бил неоценен гений във Франция. Тук каквото и да направя, винаги ме хвалят. Всеки преподавател трябва да намери нещо в ученика, за да го поздрави, да го зарадва, да го окрили. Тази задачка си решил- браво, хайде следващата…Това е истинската педагогика. Първо личният пример и поздравления за постиженията. Никога негативни забележки!

Желая Ви здраве, труд и упоритост, мили деца. Само така ще постигнете целите си!“- каза в заключение проф. Минко Балкански.

„Вие сте тези, които тепърва ще богатеете страницата на историята на образованието, не само в Стара Загора, но и в страната, каза Иванка Сотирова. – Малко ученици имат привилегията за такива срещи, които г-жа Найденова и г-н Любомир Любенов успяха да организират за Вас още от старта на училището.

Това, което е заложено в програмата ни като работа и най-вече като цели, зависи от всички тук присъстващи – Вие уважаеми родители, Вие ученици и бъдещите учители, които ще бъдат подпомагани от институциите в нашия град и в национален мащаб. Откриването на това училище стана възможно с изключителното съдействие на министъра по образование и наука г-н Красимир Вълчев, с когото на 14 септември т.г. ще имате възможност да се срещнете.

Пожелавам Ви много дръзновение и се радвам, че в летните ваканционни седмици, ангажирате времето си със смислени занимания. След като навлезете сериозно в дебрите на знанията и като пораснете с още една образователна степен, ще осъзнаете колко това е важно и полезно.

За да се случва всичко това, много е важна подкрепата на родителите. Уважаеми родители, благодаря Ви че сте тук. Надявам се във времето напред, да продължава това взаимодействие. Няма по-голямо удовлетворение за родителите от това, децата им да имат успешно развитие . Това е най-добрата инвестиция, която можете да направите“, каза Иванка Сотирова.

След официалната част присъстващите в срещата разговаряха с професора, взеха си дипляни с програмите на летните школи при фондация „Миню Балкански, както и автографи от биографичната книга на професора „Устрем и воля“.

Росица Ранчева / Долап БГ